Създадени са четири нови сорта български домати
Създадени са четири нови сорта български домати – два от тях са едри и розови, а другите са чери доматчета. Това съобщи в предаването „ Тази заран “ ръководителят на Селскостопанската академия проф. Мартин Банов.
„ Една от главните аргументи е това, че производството на плодове и зеленчуци е трудоемко, т.е. належащо е да се ползва сериозен ръчен труд, а ние знаем, че демографските проблеми на България се задълбочават. Намирането на работна ръка, която да се употребява при производството на плодове и зеленчуци, става все по-трудно “, изясни той.
Вторият проблем съгласно него е обвързван с поливането на тези култури. „ Ние знаем, че земеделската продукция изисква напояване, което в момента трудно може да се реализира. Проблемът е, че ние унищожихме нашите напоителни системи и сега земеделците би трябвало да влагат в допълнение пари за възобновяване им, което оскъпява продукцията “, добави той.
Председателят на Селскостопанската академия разяснява и вредите от проливните дъждове през последните дни. Той разясни, че в този момент се вършат огледи и се разказват провалите.
„ Приоритетно в България се отглеждат зърнено-житни култури – към 85% от обработваемите земи са заети от жито, слънчоглед и царевица. Само 10,7% са трайните насаждения. Проблемът за този дисбаланс е сложен, както към този момент означих “, сподели още той.
Снимка: bTV
Проф. Мартин Банов заяви, че единствено производството на домати и зеле се е нараснало, до момента в който при други култури – като краставици, лук и картофи, има спад. „ До огромна степен има значение вносната продукция. Една от аргументите за този дисбаланс, с изключение на неналичието на работна ръка и напояването, е, че вносът, приближаващ от Турция и Гърция, е по-евтин. Освен това техните зеленчуци излизат по-рано на пазара от нашите, поради по-топлия климат “, изясни професорът.
Производството на домати у нас, което сме имали преди години, мъчно може да се възвърне, само че въпреки всичко се следи прочут растеж, разяснява още ръководителят на Селскостопанската академия. „ Тогава имахме по 780 000 тона домати на година. В момента произвеждаме 126 000 тона “, разясни той.
Снимка: bTV
Професорът е безапелационен, че българските домати могат да се разпознаят. „ Вносните имат така наречен търговски тип – те са идентични по мярка, с вярна форма и много твърди “, означи още той. Според него сортовете български домати не сама се резервират в годините, само че и се основават нови. „ Само през предходната година са се появили четири нови кандидат-сорта „ Дара “, „ Сълзица “, „ Розово зарево “ и „ Мини Мис “, разясни проф. Банов.
„ Една от главните аргументи е това, че производството на плодове и зеленчуци е трудоемко, т.е. належащо е да се ползва сериозен ръчен труд, а ние знаем, че демографските проблеми на България се задълбочават. Намирането на работна ръка, която да се употребява при производството на плодове и зеленчуци, става все по-трудно “, изясни той.
Вторият проблем съгласно него е обвързван с поливането на тези култури. „ Ние знаем, че земеделската продукция изисква напояване, което в момента трудно може да се реализира. Проблемът е, че ние унищожихме нашите напоителни системи и сега земеделците би трябвало да влагат в допълнение пари за възобновяване им, което оскъпява продукцията “, добави той.
Председателят на Селскостопанската академия разяснява и вредите от проливните дъждове през последните дни. Той разясни, че в този момент се вършат огледи и се разказват провалите.
„ Приоритетно в България се отглеждат зърнено-житни култури – към 85% от обработваемите земи са заети от жито, слънчоглед и царевица. Само 10,7% са трайните насаждения. Проблемът за този дисбаланс е сложен, както към този момент означих “, сподели още той.
Снимка: bTV
Проф. Мартин Банов заяви, че единствено производството на домати и зеле се е нараснало, до момента в който при други култури – като краставици, лук и картофи, има спад. „ До огромна степен има значение вносната продукция. Една от аргументите за този дисбаланс, с изключение на неналичието на работна ръка и напояването, е, че вносът, приближаващ от Турция и Гърция, е по-евтин. Освен това техните зеленчуци излизат по-рано на пазара от нашите, поради по-топлия климат “, изясни професорът.
Производството на домати у нас, което сме имали преди години, мъчно може да се възвърне, само че въпреки всичко се следи прочут растеж, разяснява още ръководителят на Селскостопанската академия. „ Тогава имахме по 780 000 тона домати на година. В момента произвеждаме 126 000 тона “, разясни той.
Снимка: bTV
Професорът е безапелационен, че българските домати могат да се разпознаят. „ Вносните имат така наречен търговски тип – те са идентични по мярка, с вярна форма и много твърди “, означи още той. Според него сортовете български домати не сама се резервират в годините, само че и се основават нови. „ Само през предходната година са се появили четири нови кандидат-сорта „ Дара “, „ Сълзица “, „ Розово зарево “ и „ Мини Мис “, разясни проф. Банов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ